My Christmas Turkey

Roof

My Christmas Turkey

I hesitated
couldn’t bring the hatchet down
on his scrawny neck. The pause
was fatal. Off he flew
to the refuge of the roof
and became a thing of steel.

Facing the bitter wind
he shows his arse
to the sheltering world
seeks only the full blast
of bitterness, to challenge it.

I probably could fell him
with a well-aimed cast
of the hatchet.
But what the hell
he has his sense of direction
has he not
knows what he wants to do?

I will feast instead
upon his voids and shadows
upon his absence
upon his spunky enterprise.

 

Bulgarian Translation by Valentin Krustev –

Моят коледен пуяк

Поколебах се.
Не можех да стоваря брадвичката
върху дръгливата му шия. Този миг
бе съдбоносен. Той литна,
намери си убежище на покрива
и се превърна в нещо от стомана.
С лице срещу безмилостния вятър,
обърнал задник
на заслонилия го свят,
той търси само яростната сприя
на мъката – да се опълчи срещу нея.
Аз вероятно бих могъл да го съборя
със точно мятане
на брадвичката.
Но, дявол да го вземе,
той има свое чувство за посока,
нали така,
той си знае какво желае и какво да прави?
А аз пък ще се насладя
на неговите прорези и сенки
на неговата липса,
на храбрия му подвиг.

—Джак Харт

Advertisements